Да си на колела е само по себе си много яко, но да караш колела в планината, ето това вече си е екстремно преживяване. Особено, когато от едната ти страна е пропаст, а от другата стена. И малко да сбъркаш, все си сбъркал фатално. Във видеото от предишния пост, в който имаше точно едни такива маниаци на колела, един от тях падна доста лошо, но все пак не се е отказал от байкинга.

Предполам, че за подобни изживявания трябват доста здрави тренировки и подготовка. Отделно от това, трябва подготовка за стабилност и правилна стойка за колела.

Както и да е. Наистина, тук си говорим за колела и то за екстремни такива. Според мен, всякакви други екстремни спортове са за аматьорите, сравнение с карането на две колела в планината. Какво му е да скочиш с бънджи или парашут? Не правиш нищо, а за да останеш жив и здрав се грижат един ластик или платно над теб.

При екстремното каране на колела всичко си зависи от теб самия. Уникално нещо, което със сигурност ще опитам следващата година.

Ако искате да знаете какво е екстремност просто забравете за разните му там парашутисти, бънджи, делта и парапланеристи и вижте какво правят хората на колела. Става дума за планинско колоездене, което си е направо е…о м…..а.

Тотални ненормалници. Представете си ги как карат колела по пътечка широка не повече 30 или 40 сантиметра и то карата колела със скорост, а не бавничко.

От едната страна стена, а от друга пропаст. Откачена работа.

Във видеото единият от тях пада, но това не му пречи да продължи карането на колела по разни баири. Видео, което трябва задължително да се гледа.